Behind the scenes: Андреа Попйорданова

Спомени от детството, игрите, свободата и въображението. Навлизаме в очарователния свят на Андреа Попйорданова.

от Антония Баръмова

Ако питаш Андреа ще ти каже, че рисува от както се помни. И никога не е спирала. От дете до днес, минала през различни проекти и осъществила различни идеи, рисуването е това, което се явява най-силен обединител и нейно най-дълбоко вдъхновение. За да не се отдалечава от истинското си Аз, докато работи по други проекти, не спира да инициира свои собствени, свързани именно с рисуване.

Последната й страст е абстрактният комикс, който привлича вниманието й съвсем случайно миналото лято, когато, както тя сама казва "си играех с намерени снимки и хартии". Година по-късно вече експериментира с представянето на истории под формата на поредица от изображения без конкретни образи. "По-скоро целя да предизвикам емоция, настроение и възможно аналогии с неща. Така, който разглежда финалната илюстрация сам ще може да си представи какво се случва и да я тълкува през своите усещания."

В момента работата й е повече в сферата на графичния дизайн и създаването на идентичности на театрални/танцови фестивали и събития, но когато дори пред мен хвана четката ми каза колко много й липсва да рисува. А, аз и за миг не се поколебах, че е така.

Намирам Андреа в нейното ателие в идеалния център на София, на последния етаж на сграда, сгушена между малките, препълнени с хора централни улици, около НДК. Едно от най-пищните места в града, което главозамайва с разнообразието от хора, динамиката на движение и пъстротата на пейзажа.

В контраст с шумната атмосфера по улиците, високо горе, Андреа е разположила своя малък творчески рай, където тихо се отдава на рисуването в свой собствен свят.

Срещата ни е в ранния следобед и всеки вече е погълнат от динамиката на деня. Аз пристигам безкрайно уморена от 7 етажа стъпала и сядам, за да събера и мислите, и сили.

Андреа ме посреща с лека усмивка, присъща за хората, излъчващи желязно спокойствие и баланс. Макар да се виждаме за втори път, усещам, че не е от хората, които са прекалено шумни, екзалтирани и експресивни.

Оглеждам ателието и търси подходящото място за снимки.

Възхищавам се на умението на всички хора, занимаващи се с изкуство, да сътворяват толкова подреден хаос. Тя не прави изключение. По огромното дървено бюро са разхвърляни бой, четки, листи, скици, а по стените са окачени от сурови рисунки до плакати и принтове – всичките нейни. 

Аз сглобявам техниката си, а тя ми разказва за проекта, за който е поканена от свои приятели да работи. „Тъкмо скоро си мислех, че много искам да изрисувам някоя стена и се чудех къде да е и приятели ме поканиха да изрисувам една стена в училище (център за природни науки) в малък град, близо до София."

Идеята ми се струва повече от интересна и я питам как и кой стои зад всичко, а тя ми разказва за директорката, която описва като амбициозна и свръх енергична жена, правеща всичко възможно да създаде една уютна и в същото време модерна среда на децата, в едно държавно училище, което иначе няма толкова приветлив вид. Така центърът се сдобива с тарариум, аквариум, както и различни видове екзотични птици, а по стените се виждат различни мотиви от традиционни български черги. „Училище, пълно с парадокси“, както после казва Андрея, заради смесицата от старо и модерно, което трудно намира синхрон в интериора, но и точно това го прави толкова различно и специално.

От всички тези интересно вплетени елементи и мотиви от живота на това място, тя се вдъхновява да изрисува цяла стена като фигуративна гора с елементи от мотивите на чергите и различни животни, някои от които съвсем не са реални, а по-скоро някакви измислени същества. Докато я снимам тя ми показва и стара енциклопедия с черно-бели снимки на животни, която й помага, за да си представи всяко животно. После продължаваме с разхърляни теми през детски спомени до бъдещи проекти и нуждата да си доволен от това, което правиш.

„Ето така работя аз винаги – разхвърляно и с много импровизация. Дори не съм сигурна дали накрая, ще е точно същото или пък няма да го променя в процес“.

В едно обаче съм сигурна, наблюдавайки процеса – спокойствието, с което го прави е омагьосващо. А зад всяка линия има мисъл и някакъв разказ без думи. В стила й се отрива нещо игриво, понякога напомнящо детска рисунка, топлина и светли цветове, които те усмихват душевно. Тази особена чувственост на всяка творба й изгражда характерен и разпознаваем стил, който я отличава по особен начин.

И независимо дали създава етикет за бира, рисува за себе си или пък твори концепция за цяла стена в училище – между разнообразните проекти, с които се занимава, стилът й доказано се вписва навсякъде.

Всеки герой от нейните сюжети има особено, разпознаваемо излъчване, което и занапред ще й печели все повече популярност.

____________________

Можеш да разгледаш и поръчаш принтовете на Адреа ТУК. 

Още за Андреа можеш да видиш и в профилната й страница ТУК. 

____________________

Lake of the Lillies II

€17.85