Behind the Scenes: Силвия Чанева

Опознаваме света и работното място на талантливия керамик Силвия Чанева

от Антония Баръмова

                    

 

Не си спомням кога за първи път видях неини купи, но определно си спомням кога видях страхотните вази, които прави и как веднага в главата ми се подреди малък кът с маса до дивана, няколко книги, нощна лампа и вазата с цветя. От онези моменти, в които виждаш нещо и не можеш да откъснеш очи, просто искаш да е твое.

 

 

 

В широкия център на София, в тиха и спокойна улица, близо до един от най-големите паркове в града, се намираше ателието на Силвия. Малко, претъпкано и... прашно. Точно, каквото трябва да бъде едно действащо ателие за керамика и порцелан. Калъпи, инструменти, различни интересни предмети, рафтове с подредени вече готови неща и огромната пещ, в която се пекат. Всичко това, побрано в изключително малко пространство, в което може би само самата тя можеше да се разположи, но пък достатъчно голямо за да побере всичките й идеи и неспирно вдъхновение.  

 

           

 

Намерих малко пространство, в което да се позиционирам, точно когато тя започна да ми обяснява как се правят отливки в калъпите, колко е важно да се следи внимателно точният момент, в който вече придобитата форма е готова за изваждане без да се нарани или разруши. Върху една от малките купи ми показва и как дооформя всички следващи малки детайли и форми, както и самото разливане на боите, които после създават цялостния облик. Говорим си защо няма как една купа да бъда повторена, освен по големина и форма, тъй като всеки цвят, който се добавя после се разлива по различен начин и добива нова абстрактна форма. Още от самото начало ми хареса именно този елемент на уникалност, като си представих как всяка една купа, поставена в среда, би била фантастичен акцент.

Стилът е единственото обединяващо между колекциите, но всеки изработен предмет е сам по себе си уникат в своите детайли и украски.

                 

 

Питам Силвия как черпи вдъхновение и как й хрумват всички малки похвати за постигането на детайлите, а тя непринудено и искрено ми признава как на моменти събира всичко, което и припадне като стари гумени парчета, камъчета, ластици и изобщо всякакви малки предмети с причудливи форми, които могат да й послужат.

Върху огромно парче глина, което начуква, а после разстила, ми показва как се отпечатват всякакви подобни елементи и „ето как например ще се получи окото на тази скулптура – риба“, казва ми тя, а аз се удивявам на креативността й.

 

Фантастичната смесица от изобретателност, идейност и фина изработка правят нещата й особено атрактивни на своя финал.

 

Било то купа, ваза или друг обект, той неизменно в съзнанието ми се подрежда като акцент в дадена среда. Не можеш да не го забележим. Не можеш да го пропуснеш. Не можеш да не се удивиш.

 

 

 

 

Всичко това, родено в малката, претрупана работилница от човек, който работи с дълбоко спокойствие и идейна мисъл, ме вдъхновява и радва, защото ако самата тя не излъчва голямо самочувствие и претенциозност като за голям артист, какъвто всъщност е, то всяко нещо, което създава с ръцете си говори за впечатляващ талант, който заслужава огромно внимание.