Behind the scenes: Симо Шомов

Там, където приказките оживяват. Магичният свят на Симо Шомов.

от Антония Баръмова

                     

 

Ако някога сте имали възможността да се докоснете до работната среда на даден творец, то най-вероятно ви е направило впечатление, че и тя се е превърнала в част от неговото изкуство. Онзи "подреден хаос", който цари наоколо, се превръща във втори дом и макар и малко разхвърлян, то той със сигурност е впечатляващ за всеки свои гост.

На гости за пръв път бях при Симо Шомов. Той знае, че отивам, за да снимам малко от процеса на работа и се разбираме да се видим в неговото ателие в центъра на града. Много харесвам стила му на работа с вълшебната препратка, която ни носи всяко негово бижу и по пътя си мисля как ли изглежда мястото, на което се създава всичко.

Миг след като прекрачих прага на ателието му разбрах, че на никое друго място не могат да се случат тези вълшебства и се почувствах в работилницата на някой приказен герой. Стени и рафтове, отрупани с инструменти, лупи, стари часовници и всякакви интересни предмети, създават невероятната творческа атмосфера.

Решаваме, че ще ми покаже различни процеси при обработване на дадено бижу, а аз ще заснема всичко, което ми се струва интересно.

Докато снимам и си говорим, оставам още по-приятно изнендата да науча, че на съседната маса до него работи човекът, от който е започнал да се учи преди години. И днес учител и ученик делят едно пространство, в което създават красиви и интересни бижута, и навярно продължават да се учат един от друг.

Говорим си за вдъхновението и идеята да вплита герои от приказки в своите творби, които днес са го превърнали в един от най-открояващите се български автори, чийто стил е невъзможно да сбъркате. Говори с любов, спокойствие и отдаденост като човек, който наистина е открил призванието си.

Докато се опитвам да не пропусна детайл от процеса на работа и се възхищавам на сръчността и спокойствието, с което работи, той ми разказва за нещата, с които се е занимавал преди да се отдаде на този занаят и дори споменава, че в някакъв момент от живота си е рисувал и продавал картините си. И до днес обаче съвсем не се възприема като художник и говори с леко чувство за хумор, като че ли е било просто опит.

Питам дали има конкретно любимо свое бижу, а той с усмивка отговаря "да, всяко последно ми е любимо".

Ако някога срещнете Симо, несъмнено ще ви напомни Малкият Принц. Не заради уникалните обеци с него, а просто защото самият той прилича.
Талантът му да разказва сребърни приказки за любов и приятелства с градски детайли и природни мотиви, го поставят сред най-интересните бижутери, чийто стил пленява мигновено. Истински отдаден на своята работа, той не спира да твори в своето ателие, сгушено в центъра на големия град.

Разкази без думи, които няма как да не обикнете.