12 кадъра от един различен живот

Пътят като бягство и бежанският лагер като временен дом. Идомени, Гърция през очите на Беатрис Бочева.

от Антония Баръмова

                    

Една спонтанна среща и желание да се докоснат до живота в един бежански лагер, отвеждат Беатрис и приятел, лятото на 2016, в Идомени, Гърция. 

Сама признава, че не си спомня какво точно са излъгали охраната, за да ги пусне, 

но все още добре помни  разказите на хората, с които се среща и семейството, което я допуска най-близо. 

Заведоха ни до лагер, който е неохраняем. Станах близка с всички. Дори хапвахме заедно“, спомня си тя

"Имаше и неприятни хора, но бяха малко", признава и споделя, че в началото е очаквала омраза, страх и нежелание, но всъщност е била добре приета и всички са се държали много добре с нея. 

 

"Разказваха ми истории. Как са взели решението да тръгнат, как са помагали на хора в инвалидни колички, как са ходили два месеца без да спират". 

Разкази от първо лице, които по-късно пропиват във всеки уловен кадър. Моля я да ми разкаже повече за снимките и хората на тях. Казва, че винаги се е страхувала да не навлиза прекалено много в личното пространство на хората, докато снима, както и сега се е притеснявала. Но едно семейство я допуска по-близо и може би точно това я пречупва.

"Не искаха да ги снимам и за това имам малко снимки, повечето от които на деца", казва ми тя. Аз гледам снимките и си мисля как в погледите на децата най-ясно се чете истината. 

И една снимка няма да нужда от повече думи.

"Снимките на железопътните линии са ми важни. Тогава празнуваха раждането на едно бебе.

И това, че получава гръцко гражданство". 

 

Снимите носят на Беатрис две нагарди в конкурса на БГ ПРЕС ФОТО - първо място за дебют и второ за фотоистория и фотоесе. 

За нея самата носят много повече. Носят история, срещи, детски усмивки и спомени за един рожден ден.

                     

 

 

Последвай Беатрис в Instagram @beatricebocheva